вторник, 26 февруари 2013 г.

можем нещо да направим!

:( за съжаление мога, но не искам да повярвам....срам...

много тъжно видео, което признавам, дори не можах да изгледам до края, стана причината за днешната публикация. може би вие ще имате повече кураж, но аз не успях. Тук в природата, почти всичко се рециклира и влиза в употреба, но въпреки това смятам себе си еднакво отговорна за случващото се. Аз мисля да се справя със съвеста си по следният начин:
           

Имение Хепи Хорсес ще продължава да прави всичко по силите си, за да намали екологичният си отпечатък и ще посвети огромна част от дейността си на това да обучава всички, които ги е грижа, и най-вече децата, на това как можем да избегнем подобни пагубни резултати. На първо време ми хрумват тези простички стъпки:


1. като ги запознаем с правилният начин на сметоразделяне
2. като ги запознаем с възможността да се използват неща за многократна употреба- устойчиви неща от устойчиви материали, алтернатива на всички еднодневки
4. като ги запознаем с многобройните креативни начини да се даде втори живот на нещата. Не само креативно-рециклиране :), но и надциклиране :)
5. като, чрез личният пример на това което правим, ги заразим с чистата любов към природата и животните, която и ние изпитваме, а от там и към цялата планета, което ще загнезди у тях чувството на уважение и отговорност, към Земята, на която всички ние гостуваме за малко. Запознавайки ги с особеностите и изискванията на отделните видове в една система и идеята, че всички тук- камъни, растения, животни и хора сме взаимосвързани и важни един за друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар