вторник, 26 февруари 2013 г.

как се прави общност

понеже съм заявила на вселената, че или ще правя нещата по възможно най-добрият ми известен начин и изобщо ще давам винаги най-доброто, на което съм способна, или по-добре въобще да не се захващам, съм длъжна да обсъдя с вас този много важен документ, който както всичко останало на този свят идва точно навреме!!!

чрез Milena Nikova и Miroslav Radev

След години на посещение и изследване на екоселища и осъзнати (intentional) общности в Северна Америка, Диана Лийф Кристиан посочва девет въпроса, които поставени в самото начало, ще помогнат за избягване на бъдещи конфликти. Следователно ще подобрят шансовете на една чудесна идея да прерастне в преуспяваща общност.
Да основеш екоселище
"Структурният конфликт" & девет начина за разре...шаването му
Диана Лийф Кристиан
От началото на 90-те години изследвам това, което помага на основателите на нови екоселища и общности да просперират, социално и междуличностно. Тъй като много екоселища са форма на осъзнати общности, в тази статия използвам и двата термина като взаимозаменяеми. Едно нещо е да създадеш на физически план екоселище; по-голямо предизвикателство е да създадеш "дух на общност" - чувство на дълбоко доверие и връзка с нова група от хора, които да се чувстват като семейство. За мое щастие, като редактор на списание "Общностите" в Щатите през 1990-те години, бях в положението да посетя, телефонирам и разменям имейли с основателите на дузини общности в Северна Америка. Исках да знам какво работи, какво не работи, и как да не се налага да преоткриваме колелото.
Бях изненадана, дори поразена, от това, което открих. Без значение колко вдъхновени и с ясна визия са основателите, само една от десет общности успяваше да просъществува. Другите 90% изглежда отиваха наникъде, понякога поради липса на средства или ненамиране на правилно място, но най-вече поради конфликт. (и то понякога придружен с дело в съда!)
Това бе сърцераздирателно - хора, вдъхновени да създадат нов начин на живот, основан върху идеала за екологична устойчивост, споделени ресурси и съвместно вземане на решения, и въпреки това, 90% от тях не само не успяваха да основат нова общност, а и често свършваха в съда, един срещу друг с наетите си адвокати.
И така, кое бе липсващото "лепило" за общността? Кои фактори помагаха на успешните 10% не само да се изправят и да действат, а и да общуват успешно помежду си?
"Структурният конфликт" & как да го ограничим
Научих, че чисто структурните стъпки по създаване на ново селище - създаване на основното ядро със специфична визия и цел, избиране на имот, наличие на политика за членство и т.н. - са тясно свързани с междуличностните аспекти на живота в селището по-късно. Степента, до която жителите на общността успешно се напасват помежду си, е повлияна от две неща:
* качеството на междуличностните им отношения, тяхната склонност да бъдат отворени, честни и учтиви един с друг, и
* дали в по-горе споменатите структурни стъпки са заложени или не са заложени възможни конфликти по пътя по-нататък.
След години на интервюиране на основоположници на групи, слушайки техни истории как общността им се е разпаднала, аз започнах да виждам модел. Повечето провали изглежда произхождаха от това, което нарекох "структурен конфликт" - трудности, които се появяват, когато хората не задействат определени процеси или вземат важни организационни решения в началото, допускайки един или повече пропуски в организационната си структура. Тези вградени структурни проблеми са като бомби със закъснител. Няколко седмици, месеца или дори години по-късно, в групата избухва сериозен конфликт. Конфликт, който е могло да бъде предотвратен, ако конкретни въпроси са били обсъдени в самото начало. Разбира се, тези "структурни конфликти" в същото време задвижват и междуличностни противоречия и правят всичко още по-лошо.
Докато междуличностният конфликт е нещо нормално и очаквано, аз смятам, че по-голяма част от "структурните конфликти" в провалили се общности биха могли да бъдат избегнати или поне силно ограничени. Това може да се случи, ако основателите обърнат още в началото внимание върху по-долу изброените жизненоважни елементи. Ако тези елементи не получат внимание в ранните етапи, всеки от тях би могъл да създаде структурен конфликт "бомба със закъснител" по-късно.
1. Определете визията на вашето екоселище, също мисия/цел, и създайте документи относно визията
Един от най-разрушителните източници на структурен конфликт в екоселищата може да се появи, когато различните членове на вашата група имат различни главни причини да бъдат тук. Това би могло да прерасне в спорове относно неща, които изглеждат като нещо най-обикновено - колко често заедно работите по определен проект в общността, колко пари разпределяте към него и т.н. Това наистина е въпрос на скрити различия (вероятно невинаги осъзнато) относно за какво е екоселището. (Използвам термина "визия", имайки впредвид как групата иска да види света като по-добро място, и термина "мисия/цел" имайки в предвид какво вашата индивидуална група ще направи, за да постигне тази визия.) Необходимо е всички членове да имат сходна визия и мисия/цел от началото и да е ясно, че всички я подкрепят.
Визията трябва да бъде обсъдена из основи, да е одобрена и записана от самото начало. Когато групата няма обща визия и цел, по-късно по време на срещи, това може да прерасне в тежки конфликти. Причината е, че хората страстно поддържат това, което желаят, без да осъзнават, че спорът възниква от неосъзнати концепции относно за какво точно е екоселището. И когато хората, които вече живеят в общност, осъзнаят че имат две или повече различни версии относно общата мисия/цел , кой е "прав" и кой е "крив"? Кой да остане да живее в селището и кой да си стяга багажа и да потегля?
2. Ползвайте справедлив, с участието на хората, процес за вземане на решения.
Ако е единодушие, първо потренирайте за това. Ако един лидер или малка група взимат всички решения във вашето екоселище, хората ще негодуват срещу дисбаланса на сила и това ще причини конфликт (освен ако не формирате духовно, религиозно или лечебно екоселище с признат водач - и всички са съгласни с това от началото). Негодуванието свързано с въпроси относно властта може да създаде огромни конфликти в общността. Вземането на решения е най-очевидната показ на власт и колкото повече този процес е справедлив и споделен, толкова по-малко вероятно е да се появи такъв тип конфликт, породен от дисбаланс на властта. Това означава, че всеки в групата има думата в решенията, които ще повлияят техния живот в екоселището.
Друг източник на конфликт е да се ползва модела на вземане на решения с единодушие, без предварително да сме разбрали процеса в пълнота. Това, което често се приема за консенсус в много групи е това, което наричам "псевдо консенсус" - недоразбран опит за единодушие, но без истински разбиране на неговите принципи или методи. Това включва ползването на консенсус като метод, без групата предварително да е наясно с основния критерий за ползване му, а именно - обща визия и мисия/цел, или равен достъп до власт ( което означава, че един човек не е хазяина,а останалите наематели или един е шеф, а другите са подчинени). Също така необходимо ви е дълбокото разбиране, че рядко някой може да се противопостави на предложение. Това може да стане само в случай, че има принципно основание/причина. Псевдо-консенсусът "изхабява" хората, точи от енергията на групата и добрата им воля и постепенно създава огромно негодувание в хората. Така че, ако групата ви планира да ползва единодушие при вземане на решения, за да избегнете голям структурен конфликт, първо потренирайте. ( виж точка 8, по-долу )
3. Изградете доверие и връзка - "лепилото за общността" - още в началото.
Стартирането на екоселище не е свързано единствено с екологична устойчивост, а също така със създаване на усещане за общност - дух на общо добруване, в което си свързан с останалите емоционално и дълбоко ги познаваш. Да си свързан с другите, да усещаш доверие във връзката си с тях, само по себе си ограничава конфликта. Не защото конфликт няма да се появи, а защото когато се случи, не те удря така силно. Конфликт между хора, които не се познават добре или си нямат доверие, може да се почувства стряскащо и болезнено. Същият конфликт между познаващи се и имащи доверие помежду си хора отстрани ще изглежда меко и ще се разреши лесно.
Кое изгражда доверието и връзката? Общата работа, храненето заедно, разказването на истории, разговори от сърце по лични или междуличностни въпроси, пеене, танци, съвместни ритуали и празнуване заедно. Много формиращи се групи са домакини на седмични или месечни обяди, често свързани и с работни срещи, което определено допринася за "лепилото за общността". Също така действат вземане на решенията заедно, емоционално заредените разговори и споделяне от сърце. В Северна Америка, един от най-добрите начини, за да почустват хората какво е "лепилото за общността", е да прекарат уикенд в селска къщичка с кухня - да приготвят ядене и да се хранят заедно, разходки и плуване, спорт, създаване на музика и пеене, както и разказване на истории около лагерния огън. Разказването на истории е отличен начин за създаване на близост на дълбоките нива, особено ако темите са себеразкриващи и лични. Всеки може да разкаже истории от живота си, особено такива, свързани с променящи живота събития. Или пък всеки може да отдели 20 минути или повече за леко "забранени" теми като религия, пари или социални класи. Такива сесии могат да доведат само до по-близко чувство на връзка, но могат също да ви помогнат да разберете как всеки член на групата се отнася към въпроси от живота в екообщността като споделяне на общ имот или работа с финансовите дела.
Един от най-богатите емоционално похвати за създаване на "връзка" в общността, който съм преживявал, е Даващият кръг. ( виж обясненията по-долу.)
4. Установете ясно споразуменията - в писмен вид.
(Това включва и правната същност за съвместно притежание на земята.)
Хората помнят нещата по различен начин. Това не е поради морални причини, а е просто характеристика на човешката памет. Някой може да запомни средата на дискусията, друг запомня конкретното решение, а трети може да запомни последващият разговор по темата по време на вечерята след това. Споразуменията в общността, от тези за ежедневните дела до най-основните правни и финансови документи за собствеността, със сигурност трябва да бъдат записани. Впоследствие, ако нещата са запомнени по различен начин, винаги могат да бъдат прегледани. Проблемът е решен, а конфликтът е избегнат. Алтернативата е "Ние помним въпроса ясно, а ти си с грешка (и може би дори се опитваш да ни метнеш!)" може да доведе до ужасен конфликт и дори до разпадане на общността.
5. Научете похватите за добра комуникация; превърнете яснотата в общуването и решаването на противоречия в първостепенна задача..
Моето определение за "добри умения в общуването" е да сте способни да си говорите по чувствителни и емоционално-заредени теми и въпреки това да усещате чувството на свързаност. Това включва и методи за това как да държите отговорност на другия относно приетите споразумения. (виж т.6 по-долу). Вярвам, че се залага структурен конфликт в живота на общността, ако още в началото не се обърне внимание на комуникацията и груповите умения за разрешаване на конфликти. Така, ако впоследствие възникне такъв, вие ще имате работещи методи в наличност.
6.Помагайте си за отговорността по спазване на споразуменията в общността.
Хората в групата могат да си помагат за спазване на споразуменията по няколко прости и свободни от обвинение начина. Методите лежат на принципа, че е по-трудно да забравиш или пренебрегнеш отговорности, ако те са публично видими, тоест когато "окото на общността" е върху нас. Хората имат склонност да търсят одобрението на другите и да желаят да преживяват себе си като допринасящи към групата. Следователно, понеже другите гледат, задачата ще бъде изпълнена. Социалния натиск често успява да свърши това, което добрите намерения не успяват!
Ето ви четири метода, наречени "окото на общността":
* По време на работните срещи, споразумейте се кои хора ще свършат определени задачи и срокът за това; след това следете напредъка по тях от среща до среща. В началото на всяка среща има преглед на задачите - хората или групите, които са се заели с тях докладват дали са свършени и ако не, кога ще бъдат приключени. Това не е момент да караме хората да се чувстват виновни, ако задачите не са свършени, а е възможност да се заинтересуваме и предложим подкрепа и окуражаване. (Този метод не работи, ако хората ползват езика на вината или обвинението!)
* Направете табло за записване на задачите и хората, определени за всяка от тях, включително очаквани дати за завършек на задачите. Някой поема работата по поддържане на таблото актуално и също така то да бъде видимо за всички по време на срещите.
* Основете приятелска система, където към всеки със задача има някой, който ще следи и вежливо напомня: "Премести ли вече купчината с дърва?" или "Откри ли как може да се присъединим към онази “CSA” ферма?".
Подобен принцип на работа не цели обвинение или насаждане на вина; става дума за услужливо запитване и взаимно окуражаване.
* Когато някой приключи със задача, благодарете и публично посочете човека на следващата среща на общността. В случай, че някой не се е справил със задачата, цялата група се обръща към човека с молба да опита отново. След известно време, простото желание да не разочарова останалите се превръща в силна отговорност за по-отговорно поведение.
7. В избора на съ-учредители и нови членове, изберете такива, които резонират с мисията и целта ви и са емоционално зрели
Мощен източник за конфликт се явява влизането на нови членове в екоселището, ако те не са съпричастни към общата визия, мисия и ценности. Друг случай е присъединяване на някой, чиято емоционална болка излиза на повърхността седмици или месеци по-късно и се изразява като разрушително отношение или поведение. Това може да завърши, коствайки на групата много часове в срещи и да източва жизнената ви сила. Важен е добре създадения процес за наблюдение и ориентиране на новите хора в групата, както и умението да кажеш "Не, благодаря ви" на тези, които не резонират с вашите ценности и мисия. Това ще спести огромни конфликти в месеците и годините напред.
8. Установете балансирана връзка между визия и цел, метод за вземане на решения и критерии за членство
Ето какво имам предвид под "балансирана връзка":
* Първо, както знаете, един от критерии за ползване на метода на консенсуса е групата да има общи цели и всеки да ги знае.
* Второ, вероятно най-добрият начин да помогнете на нови членове да се присъединят към ново екоселище е първо да ги ориентирате в мястото, докато те още го проверяват и не са направили "скока" да се присъединят. Вашата задача включва да се уверите, че новите хора разбират и подкрепят ценностите на общността, визията и целта.
* Трето, един от най-ефективните методи да се разпредели властта в групата и да се избегнат бъдещи конфликти е да се ползва единодушието при вземане на решения (като всеки предварително е обучен в това).
Ако групата няма обща мисия/цел или пък ако тя е неясно заявена и следователно отворена за широка интерпретация, моля не ползвайте метода на консенсуса! Това единствено ще повлече групата в противоречия, тъй като различни хора сърцато ще защитават напълно различни стратегии, и ще са объркани и разочаровани защо онези, другите, не виждат, че очевидно това трябва да го направим по този начин. Понеже групата ползва консенсус и всеки трябва да даде съгласие преди взимане на решение, често някои ще блокират предложения, които не резонират с тяхната интерпретация на мисията/целта. Това разочарова групата, спъва общата дейност и подлудява хората.
Проблемът е, че два различни вида структурни конфликта се засичат и изострят взаимно. Вие или се нуждаете от метод "търсене на решение" с примерно 90% съгласие , което не е пълен консенсус, или всички се съгласявате с общата мисия/цел.

После, ако селището ви няма установени критерии за членство в групата и няма ясни правила, чрез които новите хора да се ориентират за ценностите, визията, финансовите споразумения и т.н., моля не ползвайте консенсуса - поради същата причина като по-горе. Няма значение, че групата ви има ясно заявени споразумения, визия и цели, ако новите хора, които идват, не ги знаят. Или пък, ако новите хора ги знаят, но не са съгласни с тях.
Последен полезен съвет: Изисквайте от всички нови членове предварително да участват в работен семинар по вземане на решения с консенсус, преди да им дадете пълни права за вземане на решения по време на вашите срещи.
9. Учете вещината и на ума, и на сърцето
Основаването на екоселище е като да се опиташ едновременно да встъпиш в брак и да стартираш нов бизнес - и е точно толкова серизно, колкото тия двете. Изисква се точно същото планиране и финансови умения, както при започването на успешен бизнес, а също така способност за доверие, честност и добро отношение - както в любовна връзка. Основателите на успешни нови общностти са научили това. Основателите на разпаднали се общности обикновено нямат идея за това. Последните не знаят какво не са знаели. Така че деветият главен способ за ограничаване на структурният конфликт е: отделете още в началото време и научете това, което имате нужда да знаете.

Необходимо е основателите на екоселища да култивират умения, идващи както от сърцето, така и от ума. Това означава да се научите как да говорите от сърце, да вземате честно групови решения, как да посрещнете противоречието и да работите с него съзидателно, как да достигате до съвместни решения и споразумения.

3 коментара:

  1. Мисля, че сме на прав път в изпълнението на тези правила, в които виждам логика

    ОтговорИзтриване
  2. Не знам тези правила до колко са работещи, малко съм настроен скептично. За мен единствените правила, които със сигурност дават резултати това е хората приети в общността да са силно вярващи и да разбират какво е това ХРИСТОВО СЪЗНАНИЕ, същевременно да работят за постигането му, а око имат успехи в това още по добре. Хора с такова съзнание и стремящи се към него не им трябват никакви правила измислени от човека. Всички правила по които трябва да се води човек са дадени в посланията от БОГА и неговите пратеници на земята.

    ОтговорИзтриване
  3. Правилно структурирано за човешкия начин на разбиране. Колкото до Христовото съзнание, то също може да бъде разбрано от различните хора по различен и същевременно правилен начин. Когато има ясно изградени ценности и принципи, хората следват и тяхната вяра само допълва общото чрез индивидуалното, особено когато то идва от сърцето и душата. "Бог пътя показва, но в кошара не вкарва". Всяка кошара, обаче, си има ясно изградени мотиви, цели и размери. Тук идва човешката намеса. А ако тя е съобразена с Божиите воля и повели, то тя става проводник на доброто. За това - Браво за добре формулирания апел. Съмишлениците ще дойдат на правилното място в правилният момент! Поздрави и до скоро :)

    ОтговорИзтриване