четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Не точно "студената рамка" на баба ти



  Във всички пожълтели книжки, било то за любителя градинар, или за професионалиста в зеленчукопроизводството, като често срещан метод за удължаване на сезона се посочва така наречената студена парникова рамка (или каса). Представлява дъсчена рамка с прозрачен - стъклен, или полиетиленов капак, ситуирана под наклон, която позволява максимално огряване на посева от и без това оскъдната светлина в края на зимния сезон, както и за максималното задържане на акумулираната топлина под рамката и така си осигурявате добив със 15 до 20 дни по-рано за някои не толкова взискателни към топлината култури като репички, зелен лук, марули

всичко необходимо за направата на нашата парникова рамка: бали слама, стари вестници и кашони.  Необходими са ви също и стара дограма в желан от вас размер и съответното количество торо-почвена смес или биотор
       

Тъй като лично съм изпробвала метода на градина в сламени бали, и смятам и тази година да продължа да експериментирам със слама, реших, че най- естествено би било и "студената" ми рамка да е в бали. Съответно няма как вече да я наричаме студена рамка, защото както знаем сламата е изключителен изолационен материал -всички сме, поне чели за цели къщи от сламени бали, използвани именно заради това им качество. Освен това, заимствам още един бабешки метод- купа със загрято биотопливо, при който се подреждат на пластове оборска тор и слама и при благотворна влажност (70%) и достатъчно кислород се наблюдава самозагряване на органичните материали, които на свой ред, се слагат в парниковите рамки и се засипват с почва, в която вече се засяват културите. По този начин осигурявам допълнително топлина за растенията и "рамката" ни може вече да се нарича направо топла.


Избрах мястото да е ориентирано на юг, а от север да има заслона и топлината на къщата. През последните седмици, наблюдавах, как точно на това място се събира много вода и наклона наоколо я отвежда право към основите на къщата. Идеята ми е след като направя рамката тук, тази вода да се задържа от сламата, като по този начин да осигурява влажност на посева.


След ред слама, изсипах количка с прясна тор от понитата, покрих всичко с кашони и обилно намокрих с вода, а отгоре сложих още един пласт слама.



Отделих сламата от почвата с мокри вестници. Почвата, в случая торо-почвена смес е само около 4 пръста дълбока (около 7-8 см), но повече не ми е необходима, защото ще използвам рамката само, за да дам преднина на разсад за най- ранните зеленолистни-лук, праз, рукола, мизуна, спанак и някои листни горчици и марули. Дотогава се надявам да сме пристроили парника и да мога да ги прехвърля в него, а от "рамката" да стане чудесна леха за рани картофи





Оформих полегатите стени на рамката като за целта развързах едната бала. От нея остана и за гръб, а другата използвах направо цяла за предната част. Стената на къщата осигурява допълнително защита и ще отдава още топлина от най- уязвимата, северна част.




помислих и за мишоците, които обожават сламени укрития, както и млади, сочни разсади- поръсих тук таме между сламата с етерично ментово масло, което ги отблъсква.



Дограмата за най-отгоре, прибрах от улицата, където беше изхвърлена, като първо се уверих че няма пукнатини, или луфтове, за да се запазва максимално акумулираната под нея топлина.







Цялата сламена "рамка", след като изпълни ролята си и преместя закалените разсади извън нея, в последствие може да се използва за леха и в нея директно да бъдат засадени на открито готови разсади, семена или пък картофи.
Снимката най-отдолу показва една такава леха и разнообразието от зеленчуци, което тя може успешно да "изхранва".


Необходимо е единствено правилното обработване на балите слама в продължение на около седмица с вода и наситен на азот тор, за което подробно ще ви разкажа в една от следващите публикации.



Няма коментари:

Публикуване на коментар