вторник, 6 септември 2016 г.

Help Happy Horses

Онзи ден ни изгоря джипката. Оная наш'та си, червената. Същата дето с нея си превозвахме конете в конското ремарке и платформата с балите. Или с дървения материал. И с която години наред влачим какво ли не -от чували с реколтата ни от спелта към лющилнята и мелницата, и зоб за животните от фуражните складове; до 50 касетки с пресни малини от полето към "Малиновата работилница", и после готовите малинови продукти към фермерските пазари, или фестивалите. Качвали сме по пет-шест работника, било то за бране, плевене или копане и сме ги превозвали в ранни зори от махалата до малинажа, а като завали или в края на деня сме ги разхвърляли обратно по къщите им. И дето с нея десетки пъти сме вадили народа от кал и преспи...а също толкова сме се окопавали и ние насред нивите, и се е налагало и нас да вадят.  Валирали сме с нея, с две вързани отзад тракторни гуми, посевите ни от спелта и овес и години наред сме закачали на нея сеносъберача и сме обръщали сеното за конете, а после сме го събирали на намлии.  Гонили сме избягали коне, ескортирали сме табуна от Турската махала през цялата Павел Баня, та чак до нас. Стотици пъти сме минавали с нея Тунджа, до фермата и обратно, а в най-жежките часове, по време на летните лагери, сме дърпали каруцата пълна с деца през полските пътища до хладните води на Тунджа. Спали сме в нея на някой нос над морето, или по фестивалите, дърпали сме на приятели караваните от и до морските къмпинги...прегрявали сме я по баирите...даже сме вадили на колегите починал кон от Черно море!! Качвали сме отгоре й сърфовете като дойде Мелтема и сме отпрашвали към южните спотове, натъпкани до тавана, барабар с петте деца и багажите....
 Та тази същата джипка, този стар другар и неизменен помощник по пътя ни, онзи ден, насред село Железница, изгоря до дупка! Докато Колето качвал един баир, нещо пламва изпод капака и той с риск за себе си и децата успява да я качи 300 метра по-нагоре до чешмата на равното, вместо да спре на наклона и да остави тази тритонна, търкаляща се безконтролно по баира надолу факла да се вреже в празничния Витошки трафик. Уви! Само, за да се сблъска с непукизма, безпристрастността, нехайството, неадекватността и празните погледи на  колегите, които той първоначално моли за помощ, пожарогасител- оказва се, че нито една от спрените коли не е имала такъв, "Ама, бате, още днес ша си купя!" И даже в хранителния магазин отсреща са отказали да му услужат с коф-помпата си. После опитвайки се да блокира трафика от двете страни едновременно, защото: "Не виждате ли!?! Гърмят гуми, газови бутилки, хвърчат стъкла!", в превод: "ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!!!" разбира, че стадото юрне ли се...спиране няма.
Разбира се около Железнишката чешма е имало и няколко "ангела", както той ги нарече, достатъчно адекватни, та в цялата лудница да извадят децата ни от колата, заедно с болната Пипи, дори да услужат с пожарогасител, или когато осъзнават, колко късно е вече за него, да помогнат в отчаяните опити да отклонят трафика от назрялата опастност. 
(Надяваме се, чрез споделянията ви да достигнем до тези ангели и да им благодарим най-сърдечно. Мрежата е точно за това!)
Интересното е, че още същата вечер, в мрежата имаше вече снимки на горящата кола от същите тези, на които им беше много важно да минат с риск за собствените си животи и тези на спътниците си, завалиите все пак щракнали набързо със смартфончето и постнали! (Не, мрежата не е за това!)
Но тези същите, стадните, не дай си Боже, наистина да настане някаква беда, ще газят сигурно през деца и жени да спасяват кожицата...
Пиша го това с абсолютното уверение, че сред моите приятели такива няма. Знам че вие сте от хората, които ще подадат ръка на някой в нужда и знам че неведнъж сте го правили.. Не е лесно да се обърне човек за помощ, но сега този "някой" се случи да сме аз и семейството ми. 
Както повечето от вас знаят тази година предприехме една тотална промяна, преместихме си конското семейство и най-необходимото на ново място и буквално започнахме отначало. Пренесохме и дейността си, и тя както винаги е свързана с любовта ни към чистата Природа, животните и спорта и е в служба на най-малките. Проектът ни на Витоша е изцяло ориентиран към деца и тийнейджъри и цели те да изградят връзка с Природата и животните, като алтернатива на градското им ежедневие, жизнено необходима за баланс на психичното и физическото им здраве. 
Но първо ни предстои зима на планински склон с височина 1100 м и без джипката ще ни бъде много трудно да продължим. Буквално сигурността и животът на семейството и табуна ни зависят от надежден, високопроходим автомобил. Куполът ни е обявен вече седми месец за продажба, продаваме и файтона си (споделяйки този пост ще ни помогнете да достигнем до повече хора, евентуални купувачи.) Въпреки гореописаното, не сме се отчаяли -вярваме в доброто у хората и сме сигурни, че с общи усилия всичко е възможно. Затова и решихме, да стартираме тази кампания за набиране на средства, с пълното съзнание, че в този труден момент не сме сами. Дори няколко отделени лева ще бъдат от огромна помощ, знаете поговорката :"Капка по капка-вир!" 
Подкрепяйки ни в този труден момент, кой с каквото може да отдели, и споделяйки молбата ни за помощ, помагате не само на дейността на едно семейство, решило да живее в Природата в служба на конете и децата, но и на много хора, загубили вяра в доброто у човека, а също и на самите вас, защото ще "бъдете промяната, която искате да видите в света"! 

С най-искрени благодарности и с пожелание да бъдете щастливи: 
Свилена, Никола, децата и щастливите коне!

Няма коментари:

Публикуване на коментар